Novoto Vreme
10/11/2009
Емил Кошлуков: Демокрацията не е крайна спирка на метрото, тя е процес
Агенция "Фокус"

По повод 20-годишнината от падането на Желязната завеса и началото на прехода у нас Агенция „Фокус” разговаря с политика Емил Кошлуков.

Фокус: Г-н Кошлуков, скоро ще отбележим 20 години от 10 ноември 1989 г. Какво е значението на събитията след тази дата, погледнато през вашите очи, като участник в тях?
Емил Кошлуков: Това е едно от най-важните събития в новата история на България. Свали се комунизмът като диктатура, като режим в България за 45 години. Тогава за първи път получихме свободите, правата, възможностите, на които се радваше целият свободен свят, а при нас бяха отречени и забранени в продължение на годините на комунизма. Самият факт, че днес има Агенция „Фокус”, е благодарение на 10 ноември, защото преди това нямаше и нямаше и да има, ако на власт беше останал Тодор Живков.
Едно от безспорните достижения е свободата на словото, което в момента практикуваме. Другото е свободата на придвижване – да можеш да се качиш на личния си автомобил и само срещу лична карта да можеш да отидеш където поискаш в Европа. Преди, по-далеч от Перник на запад не можеше да стигнеш. Трябваше открит лист, за да посетиш дори места в България. Петрич се водеше гранична зона и за да стигнеш до там, трябваше разрешение на партията. Осъществи се свободата на асоцииране. Днес можете да направите политическа партия, гражданско сдружение, профсъюз, браншова организация, докато тогава това беше забранено. Можеше да съществуват само БКП и ОФ. Правото на вътрешно движение се промени. Днес можете да работите в Сливен, да си купите апартамент в София и да отидете да живеете в Русе, ако желаете. Преди 10 ноември съществуваше т.нар. жителство, което означаваше, че където си роден, там трябва да умреш и нямаш никакво право да напуснеш града. Тези постижения, основните демократични свободи, са безспорен факт и са заслуга на 10 ноември. Един от първите укази, който подписа президентът Желев, беше за отмяна на жителството и за една нощ България се събуди друга. Пазарът на имоти се промени, търсенето и продаването на жилища стана свободно, а не ако си в Пазарджик да търсиш само там и дори да имаш парите да не можеш да ги инвестираш във Варна. Пазарът на работната ръка се промени коренно. Това е един от ефектите, които дава демокрацията – можеш да тръгнеш и да работиш сезонно на морето, след това да се върнеш в града, после да отидеш на друго място. Търсенето и предлагането на трудовия пазар коренно се промени. Всички тези неща, а и още много, са постижения на падането на комунизма, нежната революция през 1989 г.
Фокус: Оценява ли нашето общество към момента тези промени или ги приема просто като даденост?
Емил Кошлуков: Може би младите поколения не ги оценяват, което е хубаво, защото колкото по-малко се замисляш защо да не мога да говоря свободно, защо да не мога да изляза от България, толкова повече си свободен човек и си забравил робството. За хората от моето поколение и по-големите споменът е ярък, все още го знаем и го помним и разбираме, но за младите това е естествено състояние и така трябва да бъде. Въпросът ви загатва за нещо друго, че тези демократични свободи са привилегия, която се отвоюва. Те не са даденост и държавата, не само България, но и в цял свят, ще се опита да ги отнема, защото е много по-лесно да управляваш с диктатура. Ако няма подобно интервю като това, за партията на власт е по-добре, защото няма кой да я критикува. Ако няма много движение напред-назад, за партията пак е добре, защото няма да има кой да разказва какво се е случило в други страни и да дава лоши примери. Всяко правителство се опитва да настъпи и превземе от сферата на свободата на човека. Така е в Америка, така е и в България. Ще искат да подслушват свободно, без разрешителни, ще искат да има някаква цензура, ще се опитат да направят диктат върху медиите. Така по-лесно се управлява. Тогава гражданите трябва да отстояват и отвоюват отново тези свободи, защото те не са даденост. Това не е крайна спирка на метрото – вземаш билетчето, слизаш и си в демокрацията. Демокрацията е процес, тя може все по-добра да става, да се влошава, може да получавате повече свободи, може да ви ги отнемат... Примерно в Америка вървят разни дебати и може да се каже, че свободите са важни, но понеже ни гърмят разни талибани от утре започваме да проверяваме кореспонденцията, без да ви питаме. Започваме да ви влизаме в къщата без разрешение от съдията, започваме да задържаме хора за по 24 часа или една седмица, без специална заповед и разпореждане на съда под претекста „знаем, че е неудобно, но в името на сигурността на нацията нарушаваме правата на индивида”. Тази битка е вечна, тя няма да свърши.
Фокус: Кое беше най-хубавото и кое най-лошото през тези 20 години преход?
Емил Кошлуков: Най-хубавото са тези промени, за които говорих. А най-лошото е икономическият преход, защото ние направихме една от най-бандитските и мръсни приватизации в Източна Европа. Тя роди много несправедливост, много неудовлетвореност, чувството за измама и ограбеност у гражданите, желанието за мъст, за възмездие. Превръщането на държавата в частна собственост вероятно е най-лошото нещо, което се е случило през тези 20 години.
Фокус: СДС беше създадена като олицетворение на антикомунизма, но с годините тази идея постепенно отмря. Адекватна ли е партията СДС на ситуацията 20 години по-късно?
Емил Кошлуков: Очевидно не и то се вижда по резултатите, рейтинга и подкрепата, която има СДС, което е тъжно. СДС беше създадена с една единствена цел – да свали комунизма, и тук беше успешна. Това беше обща цел на всички партии и сдружения вътре и можем да кажем, че е постигната. Вече няма БКП, нямa вътрешни партийни организации, няма бодлива тел по хълмовете и на границите. Но по темата какво иска на мястото на комунизма, СДС и отделните организации не бяха единни. Всеки си го представяше по различен начин. Тъй като не успя да изчисти тази визия и нямаше целево бъдеще, което да предложи на българите, СДС започна да се лута през годините. Явно, че не се е запазило и няма това влияние, което до голяма степен е тъжно. Това беше партията на промяната, аз съм един от създателите и ми е мъчно да гледам, че една красива идея и надежда на милиони българи накрая се превърна в служебна позиция на пет човека, които вечно трябва да имат депутатско място и държавна кола. Накрая стана място за пенсионери с привилегии, което е малко жалко. В други източноевропейски държави стана почти същият разпад на водещите коалиционни антикомунистически блокове.
Фокус: Защо много от хората, които през 1989 г. бяха на първа линия на митингите, след това се оттеглиха или напуснаха партията?
Емил Кошлуков: Не знам, всеки сигурно има своята причина. Най-голямото напускане стана, когато Костов се опита да направи СДС централизирана и авторитарна партия и отлюспиха и изключиха всички, които не го искаха. Една голяма част от хората там са борци за правда, дисиденти, хора, които желаят демократизацията на България, а не просто да купят „Кремиковци”. Тези хора бяха отвратени и погнусени от ламтежа на новопристигналата вълна в СДС, които се бореха за материални облаги, за преразпределение на данъци. Ако това е целта – да откраднеш 100 млн. лева от държавата и да станеш супер богат на гърба на хората... Доста хора го направиха в България и такива има и в СДС по време на голямата приватизация при Костов. Ако моралната система се базира на материалния успех, сигурно СДС им се е видяла чудесен трамплин. За другите беше по-скоро кауза, идея и те не искаха да стават участници, защото в техните очи това са престъпления. Така мисля аз, но всеки има своя причина и едва ли може да се обобщи.
Фокус: Лично вие защо се отказахте от СДС и се преориентирахте по-късно към друга партия, която също напуснахте след това?
Емил Кошлуков: Аз не съм напускал СДС, защото съм един от нейните основатели, не съм влизал в партията на Костов. По-скоро той е взел моята марка, защото съм един от последните живи кръстници на тези три букви. Когато СДС от съюз се превърна в една партия, аз просто не влязох. Никога не съм се записвал и не съм искал да стана член на СДС. Не смятах, че такава партия има бъдеще и че трябва антикомунистическата дясна партия в България да изглежда така. Когато СДС се разпусна и се превърна в партия, аз просто отказах да вляза.
През 2001 г. смятах, че с авторитета, с рейтинга, с доверието, което хората даваха на царя, можем да направим тези промени, които изпуснахме първите 10 години - като започнете от прословутите досиета и стигнете до търсенето на справедливост, до ревизия на приватизацията. Оказа се, че царят иска само да си вземе горите и затова създадохме „Новото време”. По-скоро ние имахме „Новото време” една година по-рано и когато дойде царят, му подарихме лозунга си, който беше „Идва новото време”. Той употреби лозунга ни, креатива, творческите ни идеи и ентусиазма ни да работим, отколкото ние него, защото аз не съм си реституирал нито гори, нито съм купил БТК, докато той го направи.
Фокус: 20 години по-късно може ли да се каже, че преходът в България е приключил, а ако не е, то докога ще продължи и какво следва оттук нататък?
Емил Кошлуков: Ако под преход разбирате приватизацията и преразпределението на активите на страната, май са останали само „Булгартабак” и още едно-две големи предприятия, които са държавни. Ако под преход се разбира преминаването на активите от държавата в частни ръце, това май стана вече. Но ако ме питате дали живеем по-добре и ако попитате хората на улицата, голяма част от тях ще ви кажат, че това не е така. Те не са доволни от стандарта и от начина си на живот. Желанието да живеем по-добре в България няма да изчезне и ако това включва промяна на конституцията, изисква президентска република, мажоритарна избирателна система, т.е. всичко, което ще доведе до по-добро и прозрачно управление, което няма да краде и да се огражда с кръгове, това не е приключило за мен, а и за хората. Факт е, че те в момента не са доволни от стандарта и от качеството си на живот. А политиката е това – дискутираш качеството на живот, дали живееш добре или зле. Според проучванията качеството е ниско и това не е тази България, която искаме. Това, което имаме в момента, не ни устройва и така мислят повечето българи. Този път не е извървян, този преход не е приключил, но разграбването приключи.
Фокус: Научи ли се българското общество да бъде демократично и да взема демократични решения?
Емил Кошлуков: Това е непрекъснато. Може би все още нямаме тези граждански позиции, които имат американците и европейците. Не мислим като данъкоплатци и да си казваме - „чакай малко, аз плащам данъци, как този ще открадне 100 млн.лева”. Нямаме това самочувствие, не търсим тези права, не смеем да тропнем на масата и да се организираме. Тепърва ще идват поколения, които ще стават далеч по-смислени, по-граждански активни. Ние бяхме в първите години на прехода, след това дойде огромно разочарование, хората се отдръпнаха. През 2001 г. беше другата голяма вълна с идването на царя. Хората после пак бяха разочаровани.
Фокус: Можем ли да кажем, че сега е настъпила третата вълна на прехода?
Емил Кошлуков: ГЕРБ се ползва с голямо доверие, очакванията към партията са високи. Аз ще съм много щастлив, ако се окаже, че ГЕРБ е точната дясната партия, да седнем всички на масата и да разберем, че това е начина. Ако тя е готова да направи тези промени, да започваме да ги правим. Вариант е да се организират нови избори и тя да вземе пълно мнозинство, стига да може най-накрая да се потърси сметка, да има сигурност за гражданите ни.
Човек живее по един много прост начин – ражда се, учи, работи, създава семейство, пенсионира се. Така е в Ню Йорк, така е в София, така е и в Цалапица. Няма други фази на живот. Тези важат за всеки един човек. През тези фази минават всички, като някои са с по-голям успех, други с по-малък. Човек иска в тези фази да е сигурен, да знае, че като учи повече, ще изкарва повече, че като остане повече в университета за магистратура и доктурантура, ще има повече пари. Да знае, че като се ожени и създаде семейство, детето му няма да го изнасилят или оберат. Да знае, че като се пенсионира, пенсията ще му стига, за да живее прилично, а няма да се окаже ограбен от пирамиди и пенсионни фондове. Ние искаме просто сигурност и стандарт на перспектива. Теб не те плаши по-ниският стандарт, а несигурността, че утре не знаеш дали ще го има. Ако ГЕРБ е готова като партия да направи тази реформа, в която за мен се включва нов тип парламент, мажоритарни избори, нов тип политическа система, за да може да има ясен контрол на властите, това е чудесно и би трябвало всички да помагаме. Моят личен живот се свързва със слугуване на възрастни, лоши и сравнително неудачни хора. Така беше и в СДС, където ние бяхме малките, а останалите бяха професорите, които нищо не направиха. Така беше и с царя. Но да не се окаже и сега така. Ако ГЕРБ има желанието, стискаме палци и нека така да бъде. Но крайно време е да излезе една голяма дясна политическа сила и да каже край, аман от СДС-та и ДСБ-та. Ето това е проектът, готови сме да направим промените, да запретваме ръкави и да започваме да го правим. Защото левицата няма да го направи никога, тя няма сметка, но десницата е разпарчетосана. Дано третата вълна да е успешна, защото ако не е, не виждам какво друго може да бъде.
Грета ПЕТРОВА

Back | Top | Print
Бюлетин

Електронен вестник
С БОДЛИ!

Ако желаете да получавате нашия бюлетин, абонирайте се тук ››

Регистрация
Ако споделяте нашите идеи, попълнете формата за регистрация на симпатизанти тук ››

Изтегли
Символите на Новото Време може да изтеглите тук ››

Вестник Средногорски багри

 http://bgvesti.com/ - Животът вдуми

http://modernavratza.com

Studio ITTI
Web Based Solutions
© Новото Време. Всички права запазени.