Novoto Vreme
02/10/2009
АВТОЦЕНЗУРА И В ПРОКУРАТУРАТА?
ПЕТКО БОЧАРОВ

(КОГАТО ГО ОПРАВДАЯТ, АДАШЪТ ПЕТКО ДА ОСЪДИ ПРОКУРОРА, КОЙТО МУ Е ОТКАЗАЛ НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА)
            В Бургас бивш полицай застреля при самоотбрана известен на властта криминален тип. И в момента е под домашен арест, с повдигнато обвинение, че извършил убийство “в състояние на афект”. Това чета във вестниците. За да има повдигнато обвинение, значи такова е становището на този, който е определил мярката за неотклонение, а то пък значи, че същият “този”, като е проучвал данните по случая, се е убедил в следното: не че нападнатият е защитил собствения си живот; не че ако не беше стрелял със законния си пистолет в тялото на налетялия върху н  го с нож в ръка бандит, той е щял сега да бъде мъртъв; а че много се ядосал, загдето някакъв си непознат  му размахал под носа касапски нож; и че тъй като много се ядосал, дотолкова се афектирал, че му притъмняло пред очите и не можал да преодолее гнева си; затова светил на бандита маслото. Умишлено. При афект, ала с умисъл. Това е.
Казус, като по поръчка за студентите,
които изучават наказателно право. Не че оня с ножа не е трябвало да напада, а че тоя с пистолета не е бивало да  стреля. Неизбежна отбрана ли? Няма такова нещо, защото брадясалият канон гласи, че  трябва да има равнопоставеност между средството на нападението и средството на защитата. Как така ще те нападнат с  нож, а ти ще вадиш пистолет. Трябвало е да си имаш и ти нож, за да се защитиш. А щом  си нямал – губиш! Твоя си работа. Да си знаел.
            И сега какво? Преди всичко цялото това отравяне на живота на един добър български гражданин му е натресено, без той да има и капчица вина. Въвлечен е ненадейно, не е можел и да подозира, че ще трябва да търпи всичките тия страхове, неудобства и ограничения, причинени му от един доказан престъпник, но и от онези държавни органи, които по презумпция би следвало да защитават както живота, тъй и интересите му. Получава се нещо от рода на “пазете бандита, защото е ваш”.
            Второ, вярно ли е, че мутрите са били четирима (позовавам са на вестниците), че били наобиколили застрашително бившия полицай на име Петко Лисичков, когато “Рижия” му налетял? Вярно е. Значи самият факт, че нападнатият е бил застрашен от повече от едно лице, го поставя в положение на неизбежна отбрана. Е, този прокурор, който застъпва “афекта”, а не признава “неизбежната отбрана” защо е пренебрегнал това решаващо обстоятелство. Та нали в съда точно то ще оправдае подсъдимия. Изводът може да е само един: този прокурор се страхува. “Не аз  о оневинявам, съдът така реши. Онова, което аз можех да направя, направих”.
Логичен ли е този извод?
Трето, имало ли е реално нападение? Поставям и този въпрос, защото според повелята “пазете бандита, защото е ваш”, не е достатъчно само да те наобиколят четирима биячи с криминална биография, от които при това е пропищял цял град като Бургас. В частите от секундата, когато осъзнаваш, че върху теб връхлита въоръжен с нож мъж, как така ще допуснеш, че може и останалите да ти се нахвърлят! Нямаш право на такава преценка. Нямаш право да се страхуваш. И това, че поваляйки първия бабаит си предотвратил да те смажат всички заедно, е без значение, та  а ли? Как според въпросния господин прокурор е можел да защити живота си адаша Петко.
Фактът, че в Бургас хората са настръхнали от този христоматиен пример на прокурорска автоцензура “аз да си вържа гащите, пък нали съдът няма как да не го оправдае” и масово се подписват в подкрепа на Лисичков, би трябвало да послужи като камбанен  звън в ушите на трима овластени от закона защитници на гражданските права в Република България – Министрите на вътрешните работи и правосъдието и главния прокурор. Всекиму е известно какви авгиеви обори разчистват в момента и тримата, как проблемите ги дърпат от всички страни и как трябва да  имат нечовешки сили, за да се справят с всичко, което им е на главата. Но казусът Лисичков, дали те искат или не, ще се окаже непреодолима мотивация, която те  не могат да избегнат. Просто защото трябва веднъж завинаги да се сложи ред и в тиквите на цялата оная фауна от потенциални насилници да се влее съзнанието, че точно както ако си пъхнеш ръката в огъня тя ще изгори, така и ако вдигнеш ръка срещу представител на държавата, изгарянето не ти мърда. А и ще е по-болезнено от огъня. Какво е нужно? Преди всичко е нужна
убедителна превенция
на всякакви посегателства върху органи на държавата, когато те изпълняват служебните си задължения. Лично аз съм убеден, че за оная тъпа обществена измет, годна да си въобрази, че може да бъде недосегаема от закона, да бие и краде, да изнасилва и отвлича за откуп, без да плати скъпо, най-добрата превенция е страхът. И друг път съм го твърдял, твърдя го и сега. Страх за милия живот. Не страх от затвор, колкото и дълъг да е той. А страх от болката, страх от смъртта. Превенцията е в абсолютно твърдото убеждение, че ако вдигнеш ръка срещу държавата ( именно срещу държавата) почти ти е гарантиран паспорта към оня свят. Това значи потенциалният бандит да знае, че нападнатият държавен служител не само може, но е и длъжен да употреби оръжие, ако бъде нападнат. Не само ако му извадят оръжие, но и ако го нападнат с голи ръце. Трайно, дълбоко и безпрекословно трябва да се насади у всички увереността, че с представител на държавата саморазправа не може да има. Тоест първата част от превенцията е представата за последиците.
Втората част е самата защита. Повелително е не само да се внесат изменения и допълнения към текста в Наказателния кодекс, който третира институцията “неизбежна отбрана”, но и да бъде популяризирано ново изчерпателно тълкувание на Върховния Касационен Съд по въпроса кога има превишаване на неизбежната отбрана и изобщо кога тя е налице. Абсурдно е досегашното положение, че неизбежна отбрана може да има само ако има и реално нападение. Което значи, че една жена трябва да чака изнасилвачът да я просне на земята, та тогава да почне да се защитава. Или бандитът в дома ти пръв да извади пистолет, пък ти след него.


Тук  аз от  самото начало съм приел, че Лисичков  е бил нападнат от Рижия с нож, защото го прочетох във вестник. Но и да е нямало нож, все тая. И това “все тая” трябва и законодателят да го разбере. Защото както вече много хора са се убедили, голите ръце могат да са по-смъртоносни и от оръжието. 
   

Back | Top | Print
Бюлетин

Електронен вестник
С БОДЛИ!

Ако желаете да получавате нашия бюлетин, абонирайте се тук ››

Регистрация
Ако споделяте нашите идеи, попълнете формата за регистрация на симпатизанти тук ››

Изтегли
Символите на Новото Време може да изтеглите тук ››

Вестник Средногорски багри

 http://bgvesti.com/ - Животът вдуми

http://modernavratza.com

Studio ITTI
Web Based Solutions
© Новото Време. Всички права запазени.