Novoto Vreme
02/09/2009
6.IX.1885 – МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ ПОМНИ
ПЕТКО БОЧАРОВ

След като в една телевизионна анкета сред гимназисти и от двата пола с въпроса знаят ли кой е Дарвин и кое е числото “Пи” отговорите бяха или смешни, или “не знам”, силно се съмнявам, че тия наши подрастващи поколения знаят нещо смислено и за Съединението. Но ако в историята на България след руско-турската война и Берлинският конгрес има нещо наистина славно и велико, то безспорно е едностранният акт на българския народ от 6 септември 1885 г. и последвалата героична епопея при отблъскването на вероломното нахлуване на Сърбия през западната ни граница. Изобщо има неща, които е задължително всеки българин да знае, а за съжаление не е така. И то защото в продължение на почти петдесет години властта у нас полагаше страхотни усилия да не се разискват много-много някои истини от миналото, за да не вземе Москва да се обиди. И трябва да признаем, че тези усилия бяха до много голяма степен успешни. Времето също си каза думата - хората които знаеха се преселиха в отвъдното и отнесоха истините със себе си. 

            Но кои истини?

            Например тази, че през 1885 г. (т.е. годината на Съединението и само седем години след Берлинския конгрес, който безцеремонно отрязва мераците на Русия да надвисне над Босфора и Дарданелите чрез една васална на императора, покорна и благодарна голяма България),

Русия вече се е отметнала на 180 градуса

 и е враждебно настроена към въжделенията за обединяване на българската нация. Защо? Защото руският император е намразил княз Александър Батемберг? И този момент го има – намразил го е, защото е бил за съединението и е действал като независим суверен, но далеч по-важно е защото западните велики сили и конкретно Лондон и Париж са почнали вече да гледат на българите с други очи. Свидетелства говорят, че австрийският дипломат барон Калай и френският публицист Габриел Шарм първи обръщат вниманието на Европа, че българската интелигенция проявява остра чувствителност към руското настойничество  и че ако Западът улесни съединението, България може да се отскубне от задушаващата прегръдка на Русия. Англо-френската дипломация дава такива сигнали (в Лондон директно поощряват княза) и когато съединението е обявено,  

руският агент в София с ужас разбира,

че то се подкрепя и от Лондон, и от Париж. Русия реагира в типичния си господарски маниер – по телеграфа идва заповед военният министър княз Кантакузин (имали сме си за военен министър руски княз) да подаде оставка и всички офицери от княжеската и румелийската войска да си заминат за Русия. Именно от това оттегляне на офицерите и от факта, че каквато въобще войска е имало е била насочена на юг, защото очакванията естествено са били да реагира Турция, а не друг, на сръбския крал Милан Обрешкович му светва в главата лампичка, че ето, това е най-подходящият момент да смачка България като съперник на Балканите.

И той нахлува през границата с две армии – Тимошката и Нишавската. Среща само изненадани граничари, които обаче отказват да го пуснат и загиват, но не отстъпват. Така героите от границата спечелват скъпоценното време, за да могат чак от труската граница да пристигнат изморените до смърт подкрепления – пеш и по двама на неоседлани коне.  Нито е имало железница, нито пътищата са били без кал. Командирите до един са били момчета, най-старшият офицер е бил с чин майор. А князът пък е на 28 години.

Бити, сърбите бягат, пада Пирот, нашите са пред Ниш,

но получават ултиматум да спрат – от Австро-Унгарската империя. Спират, разбира се. И каквато е орисията ни изобщо през всичките тия години от тогава до наши дни, от подписания в 1886 г. Букурещки договор България не печели нищо. Саможертвата на загиналите ги увенчава само с вечна слава.

            Нашите русофили (имаме ги същите и днес) принуждават Батемберг да абдикира, идва Фердинанд. За да се стигне до 1912 г., когато е и началото на протеклия под някаква черна прокоба над родината ни период от цял век. Можело е, да, напълно е било възможно развитието ни през този цял век да не е било под вечната сянка на руските интереси, но ако искаме да сме обективни, трябва да признаем, че цял наниз от събития, които не са зивисели от нас, е трябвало да бъдат различни. Ако например Вторият фронт през 1944 г. беше отворен тук, на Балканския полуостров и ако войските на западните сили бяха посрещнали съветските си съюзници на източната полска граница, а не на река Елба, както стана. Или ако атентатът срещу Хитлер пак през 1944 г. беше успял и Германия беше сключила сепаративен мир със западните държави, докато руснаците бяха още в началото на настъплението си след Сталинград. И при единия, и при другия случай

 нито на 5 септември 44-та Съветският съюз щеше да обяви война на България, 

нито сега у нас щеше да се спори за 9-ти септември, защото 9-ти септември нямаше да има. Нито на запад от източната полска граница щеше да има петдесет години комунизъм.

Всичко това е сега минало. Стъпихме на широкия път. Но излезли ли сме от прокобата? Един голям българин като Каравелов е сред тези, които изгонват Батемберг. Само защото  така е заповядал руският император. И до ден днешен търпим един от символите на столицата ни да е храм-паметник, кръстен (от кого и къде?) в чест на някакъв Новгородски княз, победил шведските рицари край р.Нева през XIII век. И днес, за да не се обиди Русия, националният ни празник се чества на дата, на която България не само не получава суверенитет, ами остава под руска окупация за още две години. Отгоре на всичко пък договорът, наречен Санстефански, бива анулиран от Берлинския конгрес само четири месеца след подписването му.

Изобщо Съединението на княжество България с Източна Румелия бележи една уникална за историята ни дата – народът ни, без да се церемони показва и на Изтока, и на Запада кой е и на какво е способен. Много е важно това да се помни.

Back | Top | Print
Бюлетин

Електронен вестник
С БОДЛИ!

Ако желаете да получавате нашия бюлетин, абонирайте се тук ››

Регистрация
Ако споделяте нашите идеи, попълнете формата за регистрация на симпатизанти тук ››

Изтегли
Символите на Новото Време може да изтеглите тук ››

Вестник Средногорски багри

 http://bgvesti.com/ - Животът вдуми

http://modernavratza.com

Studio ITTI
Web Based Solutions
© Новото Време. Всички права запазени.